Цъфнала латинка в момина градинка.
Мома си цвете полива, румена, щастлива.
Песен си припява, тайно се надява
вечер на хоро да иде и либе да си види.

Припев:
Момино цвете омайно, раснало в място потайно,
на първо либе, на първа Севда дар е подарено.
Сърце без обич тъгува, болка се с обич лекува,
всеки за нежност, всеки за ласка цял живот жадува.

Либе я чакаше, за ръка държеше.
Златен и пръстен подари на Мома Биляна.
Либе я прегърна, мома се обърна,
в равни ми двори, бащини, той булка заведе.

Припев: /2х/
Момино цвете омайно, раснало в място потайно,
на първо либе, на първа Севда дар е подарено.
Сърце без обич тъгува, болка се с обич лекува,
всеки за нежност, всеки за ласка цял живот жадува.